В контекста на нарастващите потребителски спорове, особено свързани с банкови кредити и неравноправни клаузи, последните решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния касационен съд (ВКС) поставят нов акцент върху началото на погасителната давност и необходимостта от съвместимост на националното право с Директива 93/13/ЕИО.
Принципът на ефективност в правото на ЕС: Кога започва давността?
Според практиката на СЕС (решения по дела C-561/21 и C-484/21 от 25 април 2024 г.), давностният срок за връщане на плащания по неравноправни клаузи започва да тече от момента, в който потребителят узнае или разумно може да узнае за неравноправния характер на клаузата и правните ѝ последици. Това е ключов момент, тъй като автоматичното свързване на давността с датата на плащане (както по чл. 114 ЗЗД) нарушава принципа на ефективност, правейки защитата на потребителите практически невъзможна.
Неравноправните клаузи се считат за нищожни ab initio, което задължава националните съдилища да осигурят реституция – връщане на всички суми, платени без основание. СЕС отхвърля практики, където давността започва от:
- Сключването на договора;
- Момента на всяко плащане;
- Цялостното изпълнение на договора.
Вместо това, фокусът е върху „узнаването“: ако неравноправността е установена със съдебен акт, давността стартира от влизането му в сила, освен ако търговецът не докаже по-ранно знание на потребителя.
Доказателствената тежест и ролята на потребителя
СЕС прехвърля тежестта върху търговеца (банка или доставчик) да докаже, че потребителят е знаел за неравноправността по-рано. Потребителят трябва да бъде запознат не само с фактите (напр. плащането), но и с правните последици от Директива 93/13 – правото на реституция и нищожност. Това е особено актуално за дългосрочни договори като ипотечни кредити, където потребителите често са в неравностойно положение.
Българската практика: ВКС се съобразява с ЕС правото
ВКС, в съответствие с чл. 267 от Договора за ЕС, приема, че давността по чл. 55 ЗЗД започва от узнаването за неравноправността, а не автоматично от получаването на сумата. Ключови решения (напр. Определение № 72/2021 г.) подчертават, че факти като трайна съдебна практика или решения по аналогични дела не предполагат автоматично знание. Доказването лежи върху търговеца съгласно чл. 154 ГПК.
Специално за кредити в швейцарски франкове (CHF), СЕС (Определение по дело C-117/23) и ВКС обявяват целия договор за нищожен, ако валутната клауза не е ясна и разбираема. Това води до реституция: връщане на лихви и такси над главницата. Силата на пресъдено нещо се преодолява, ако съдът не е проверил всички клаузи, позволявайки нови искове дори след осъждане.
Тази практика революционизира защитата на потребителите в България, особено при банкови кредити и CHF заеми. Адвокатите трябва да акцентират върху прякото прилагане на ЕС правото, за да избегнат формализъм и да осигурят ефективна реституция. Ако сте потребител с подобен спор, консултирайте се timely – давността не тече преди узнаването!
За повече детайли по практика на СЕС и ВКС, свържете се с нашия екип от адвокати, специализирани в потребителско право и банкови спорове.