Със Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 054-01-67/10.07.2020 г., вече приет на първо четене, се предвижда въвеждането у нас на един нов институт – доброволното изпълнение.

Доброволното изпълнение от необходимост при нормална икономическа обстановка се превръща в задължително условие за защита на гражданите и бизнеса от последиците при тежки икономически кризи. То предотвратява свръхнатоварването на съдилищата, което се случва след всяка финансова криза, дава възможност за доброволно и разсрочено погасяване на задълженията без съдебна намеса и без да се заплащат такси, хонорари и разноски, напълно безплатно за длъжниците. Икономическият анализ и оценката на въздействието сочат, че чрез него се реализират спестявания в размер на стотици милиони левове, които остават у хората и бизнеса.

Какво представлява доброволното изпълнение – тристранен диалог между кредитор, съдебен изпълнител (СИ) и длъжник. Започва със задължително писмено надлежно уведомяване на длъжника, че към него е насочена парична претенция, което съдържа ясно указание, че лицето не е осъдено, че може да плати по посочената сметка и по този начин да избегне огромното оскъпяване (особено при малките вземания), ако се стигне до съдебен процес и следващото след него принудително изпълнение. Предимствата на доброволното изпълнение са изключително много, но целта на настоящето изложение не е да се спираме на тях, а на критичните становища срещу него.

1. Една от основните критики към законопроекта, изразена от Висшия адвокатски съвет, е, че е недопустимо съвместяването на публични и частни функции, на СИ не можело да се възлагат други функции извън публичните по принудителното изпълнение, в това число да извършват „частноправна“ дейност, тъй като по този се начин се нарушавали принципите на безпристрастност и независимост.

Съдебните изпълнители не са магистрати, не са част от съдебната власт, съгласно чл. 117 и следващите от Конституцията и ЗСВ, поради което държавата може със закон да им възлага каквито функции прецени. Неслучайно чл. 18 от Закона за ЧСИ, озаглавен „Други действия“ на ЧСИ, им позволява да извършват дейности извън рамките на конкретните изпълнителни производства, като връчването на призовки и книжа по разпореждане на съда по граждански дела, както и на всякакви документи във връзка с гражданскоправни отношения.

Когато ЧСИ и нотариусите извършват други дейности, възложени им със закон, извън принудителното изпълнение и нотариалното производство, тези лица не действат като частни такива, а именно в качеството си на лица, упражняващи публични функции. 

2. Законопроектът не предвижда нито една форма на принуда, нито пък достъп до каквито и да било регистри, а единствено съдействие за доброволно, в това число и разсрочено, безплатно за длъжника погасяване на безспорни вземания. СИ може само да изпрати покана, която съдържа изрично съобщение, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно, както и да проведе срещи с длъжника, а осъществяването на каквато и да било принуда върху имуществото или върху личността на длъжника е абсолютно недопустимо. Липсата на възможности за принуда в предлаганата уредба е толкова очевидна, че възниква съмнение в безкористната мотивация на отрицателните становища, в които прозира опасението, че една работеща доброволна процедура би намалила икономическите ползи от дейността на колекторските агенции и би отклонила потенциални клиенти за съдебни процедури от адвокатурата.
3. Възражението, че длъжниците биха изплатили задължения, които при други обстоятелства биха оспорили, само поради авторитета на водещия процедурата СИ, подценяват и обиждат интелигентността и информираността на българските граждани. Философията на предложението е не да се осъществява натиск или да се въвеждат в заблуда гражданите, а точно обратното – да бъдат надлежно и своевременно информирани за това, че някой има парична претенция към тях и за възможността да намалят тежестта на задължението си, като платят доброволно.

Една от основните критики към законодателството у нас дълго време беше, че хората са осъдени без да знаят и разбират за това едва когато СИ блокира сметките им например. Предлаганата процедура защитава длъжниците именно от това, като ги информира предварително, че срещу тях е налице парична претенция, необръщането на внимание, на която може да има много тежки неблагоприятни последици. Следва да се подчертае, че дори в принудителното изпълнение не съществува фигурата на заблудения длъжник, който би платил само поради получаването на документ с подписа на СИ, а когато става въпрос за една информативна покана, в която изрично е записано, че лицето не е осъдено и не са приложени никакви мерки на принуда, това е просто немислимо. Въпреки това, за да няма спекулации по темата, би могло законодателят изрично да предвиди в съдържанието на поканата и уведомление, че длъжникът може да прекрати по всяко време процедурата като писмено оспори вземането пред СИ. Също така е добре да се промени наименованието на документа, с който започва процедурата, на „покана за доброволно плащане“, за да се отличи максимално от поканата за доброволно изпълнение в принудителното такова.

4. По отношение на твърдението, че се нарушавало правото назащита на длъжницитеследва да се има предвид, че на този етап длъжниците нямат необходимост от специална процесуална защита, тъй като по отношение на тях (или на тяхно имущество) не се извършват процесуални действия, нито се упражнява каквато и да е форма на принуда. Предлаганата процедура не е нито етап, нито част от процедурата по принудително изпълнение на съдебно потвърдени притезания, поради което и в нея не са предвидени процесуални действия. Тя е базирана единствено на доброволността, информираността и диалога, като единствено правомощие на органа е изпращането на покана и провеждането на разяснителни срещи и разговори.

Обръщам внимание на използвания термин „среща“. Той предполага и изисква уговорка и съгласие между две или повече лица. Среща без желанието на която и да било от страните не може да се осъществи. Законопроектът не предвижда понятието „посещения“, а „срещи“ именно за да подчертае изискването за съгласие от страна на длъжника за такава. Разходи във връзка със срещите не би могло да има, а и текстът на проекта е категоричен, че всички разноски са за сметка на кредитора. Предлаганата уредба на доброволното изпълнение не изключва всеки длъжник по своя преценка да ангажира адвокат било за съвет, било да го представлява в комуникацията му с кредитора и СИ. Видно от изложеното длъжникът е защитен в максимална степен, като освен това той може или да оспори вземането пред СИ и да прекрати незабавно процедурата, или два месеца да не плаща, което автоматично също води до нейното прекратяване.

От много голямо значение за правата на длъжниците е, че процедурата се провежда именно от СИ. ДСИ се назначават и контролират от министъра на правосъдието, съответно и от председателите на районните съдилища. От друга страна, постоянен контрол върху дейността на ЧСИ упражняват 9 институции – КЧСИ, МП с два отделни инспектората, съдът, МВР, прокуратурата, НАП, ДАНС, КЗЛД, КПКОНПИ. Всеки един гражданин, който смята, че правата му по някакъв начин са нарушени, би могъл да сигнализира който и да било от горепосочените органи и да предизвика проверка, съответно да получи защита. ЧСИ носят гражданска, наказателна и дисциплинарна отговорност. Те са и застраховани за вредите, които могат да причинят при своята дейност, като минималната годишна застрахователна сума на всеки от тях е 1,2 млн. лв.

5. Възраженията, че процедурата няма да намали разходите и няма да съкрати времето на събиране на вземанията, са напълно неверни, нелогични и голословни.При най-консервативния сценарий процедурата за доброволно изпълнение ще доведе до спестявания за цялото общество между 137-165 млн. лв. до края на 2021 г. Ако само 30% от досегашните изпълнителни производства се насочат към тази процедура, спестените суми достигат между 226 и 272 млн. лв.
6. Критиките към законопроекта по отношение възможността да се започне процедурата и без да е представен документ за вземането са меко казано неоснователни и показват нейното неразбиране. 

 Всички банки и фирми разполагат с писмени доказателства за своите вземания, такива обаче нямат хората, дали заем на съседа, колегата, приятеля.

Очевидно е, че доброволното изпълнение засяга големи икономически интереси и съпротивата срещу него ще продължи да бъде силна, въпреки че хората и бизнесът имат огромна нужда от такава подкрепа от страна на държавата не само в предстоящия тежък период.

Източник: Статия на Георги Дичев – Частен съдебен изпълнител – lex.bg