С обявяване на извънредното положение, безпрецедентно по своята същност, се наложи и приемането на безпрецедентни мерки и действия за овладяване на толкова тежката ситуация. Приоритет се даде съвсем правилно, логически и житейски оправдано, на най-висшата ценност във всеки един аспект – съхраняване целостта, здравето и живота на населението, като за да се осигури съблюдаването на предприетите мерки, за най-ефективен бе единодушно възприет не само в локален, но и в световен мащаб, методът на социална изолация и социална дистанция, и превес се даде именно на този подход.
Не бяхме подготвени за нищо от това, което последва, но скоро ни се наложи да осъзнаем с болезнена острота, че единственият възможен начин за самосъхранение и оцеляване – наше и това на нашите близки, е приспособяване към създалата се ситуация, било то и чрез частично стесняване на гражданските ни свободи, защото свободата е присъща на живия човек, и световният разум все пак избра да ограничи частично някои свои свободи за сметка на това след преодоляване и отминаване на пандемията да сме един още по-съвършен социум, школуван и подготвен за още по-тежки предизвикателства, защото в бъдеще вече ще сме натрупали опит за справяне в кризисни ситуации и ще боравим с целия необходим арсенал за едно безапелационно и непоколебимо съпротивление на непредвидимото за човечеството, но преодолимо със съвместните усилия на отделната личност, на гражданските общества, на отделните правови държави, но и на разноликите идентичности, съставляващи ги и придаващи им съдържание и смисъл.
Динамичното и скоротечно развитие на пандемията породи и продължава да поражда несигурност, объркване, дори усещане за безпомощност и безнадеждност. Но несломимият човешки дух се впусна в шеметно търсене на изход от това, което изглеждаше почти безизходно – научни проучвания в опит за откриване на ваксина срещу вируса, превръщане на концертни и спортни зали и арени в полеви болници – там, където не толкова отдавна кънтеше единствено музика, извираше светлина и еуфория от струпването на безумни човешки тълпи, вече се подготвят легла за заразените с COVID-19, призовава се за дарения, защото респираторите и придружаващите ги монитори са дефицит, а нуждаещите се от тях стават все по-многобройни. Дефицит са също и личните предпазни средства – маски и защитни облекла, а в противовес на това, уплахата и смута у гражданите понастоящем са в изобилие.
И тук възникват множество въпроси – не само в човешки и научен план, но и в юридическо измерение. Защото правото и моралът са неразривно свързани, а справедливостта без тях е немислима и остава само пожелателна. Но, както е ноторно, моралът се превръща в право едва когато е скрепен с държавна санкция чрез създаването на правните норми. До каква степен реализацията е успешна, е въпрос, който нашият анализ няма да засегне.
Рутинни и тривиални наши дейности вече са поставени под въпрос, и по-конкретно, доколко те са законосъобразни спрямо заповедите на здравния министър, с които се въведоха нови правила за посещение на търговски обекти, специални времеви интервали за пазаруване на различни групи от обществото, разграничени по възрастов критерий – отново тук считаме като юристи, че не следва да се издирват нюанси и доводи за дискриминация на отделни членове на обществото, щом преценката на здравните власти има за единствена своя цел предотвратяване и ограничаванe броя на заразените от най-уязвимите групи – възрастните хора. Въведоха се нови правила и за посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, дори и за разходката на домашните любимци.
Важно е да знаем кои са ,,позволените’’ съобразно последвалите няколко заповеди локации и да познаваме правата си, за да сме наясно в кои случаи може да ни бъде наложено административно наказание – глоба, и в кои случаи подобни действия биха били незаконосъобразно предприети, и, съответно за физическите лица възниква правната възможност за възражение и обжалване на наложените с наказателно постановление глоби.
Съглсасно заповед РД-01-143 от 20.03.2020 г. се забраняват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. При логическо и лексикално тълкуване на разпоредбите се установява, че дори преминаването през паркове и градски градини е напълно забранено, независимо, че не е с цел разходка, а би могло да представлява част от обичаен маршрут към дома на лицата, и следователно подобно несъобразяване с императивни разпоредби повлича като последици административно наказание – глоба в размер на 5000 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Няма забрана за движение по пътищата с автомобил, колело или мотор. Няма забрана и за посещаване на търговски обекти за закупуване на хранителни стоки, аптеки и дрогерии за снабдяване с продукти от първа необходимост, при пълно спазване на санитарно-хигиенните изисквания.
В горепосочената заповед РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, също така се възлага на органите на Министерство на вътрешните работи да организират контролно-пропускателните пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове и да извършват проверка на целта на пътуването, като преценката за неотложност на пътуването е с оглед полагане на труд в населеното място, здравословни причини на пътуващия или неговите близки, завръщане на настоящия или постоянен адрес. Тези случаи на неотложност подлежат на удостоверяване със служебна бележка от работодател или служебен документ – карта, медицински документ, документ за самоличност.
Съгласно заповед РД-01-124 от 13.03.2020 г. и в съответствие с препоръките на националния оперативен щаб, за социална дистанция се въведоха противоепидемични мерки на територията на Република България, по-значимите от които са преустановяване на посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях. По силата на заповедта се преустановява провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни такива.
Всички работодатели в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност следва да въведат дистанционна форма на работа за служителите си. Преустановяват се също плановите детски и женски консултации, профилактичните прегледи и имунизации, приема и провеждането на планова оперативна дейност, присаждането на органи от живи и трупни донори, както и свижданията във всички лечебни заведения.
Особено съществено е да се прокара разграничителна линия между това в кои хипотези при нарушаване на някои от инкорпорираните в цитираните заповеди забрани можем да бъдем санкционирани чрез административно наказание – глоба, и кога не следва да ни бъде налагано такова наказание. Щом дадени действия или въздържането от тях не са въздигнати в нарушения, наказуеми посредством глоба, ако такава ни бъде наложена, пред нас се разкрива възможността за обжалване на един незаконосъобразен акт по ЗАНН ( Закона да административните нарушения и наказания). Съгласно чл. 42, точки 4 и 5 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа освен останалите реквизити, така също и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и законните разпоредби, които са нарушени.

Въз основа на АУАН се съставя наказателно постановление. Наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд.
Нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. Обжалването на наказателното постановление става чрез наказващия орган, който ги е издал. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава.