С последните изменения в Закона за Хазарта Държавата предприе мерки по отнемане на лиценза на частните лотарийни игри. Като с преходните и заключителните разпоредби на закона прие, че от деня на влизането в сила на закона лицензите за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, издадени на организатори, различни от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, се прекратяват и съответните удостоверения по чл. 34 се обезсилват.

Предвидено е също и че печалбите от игрите, които не са изплатени до влизането в сила на този закон, се изплащат съгласно утвърдените игрални условия и правила за съответната игра. Във връзка с направените изменения и записано още и че от деня на влизането в сила на този закон се преустановява разпространението и продажбата на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийните игри с организатори, различни от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“. А относно издадените за лотарийните игри билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци, които не са продадени до влизането в сила на този закон, се унищожават до 31 декември 2020 г.

Механизмите за принудително изплащане на печалбите не са надеждни с оглед новите законодателни промени – едната е принудителна административна мярка, когато организаторът на хазартни игри не изплати в определения срок печалба в размер над 5000 лв. на спечелил участник; изразяваща се в отнемане на лиценза. Предвид че към настоящия момент организаторите на лотарийни игри, с изключение на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор” не притежават лиценз за извършване на подобна дейност, то тази мярка няма никакъв превантивен ефект за изплащане на печалбите.

Действително предвидена е и имуществена санкция за организатор на хазартни игри, който не изплати печалба в определения срок или ред, в двойния размер на неизплатената печалба, но не по-малко от 1000 лв. Но същото отново не е ефективно средство за защита, тъй като не гарантира плащане от страна на организатора на хазартна игра.

Нерегулиран остава и въпросът за закупените до влизане в сила на промените на закона лотарийни билети, фишове или талони. Липсва механизъм по който да е отчетено как ще се възстановят на собствениците на магазини, будки направените разходи по закупуване и продажба на лотарийните билети.

Предвид горното и с оглед принципа на оправданите правни очаквания и принципа за стабилитет, както и за прецизност, Държавата в лицето на Държавната Комисия по Хазарта дължи да посочи, какви са механизмите за защита на правните субекти, които е следвало да извлекат печалба от участието им в хазартни игри.

Ако и доколкото са настъпили вреди дейността на Комисията по хазарта и от последното изменение на Закона за хазарта, гражданската отговорност за обезвреда се осъществява от Държавата по реда на ЗОДОВ, при установените в този закон предпоставки. Към настоящия момент основната предпоставка за защита по този ред не е налице – липсва отмяна на държавния акт, от които са произтекли вредите за гражданите.

При подобни случай приложение намира чл. 13 от ЕКЗПЧОС. Посочените разпоредби гарантират правото на справедлив съдебен процес и ефикасни правни средства за защита на нарушени права. ЕКПЧ не само е едно пряко приложимо международно нормативно съглашение за защита на човешките права. Конвенцията разполага с особен правораздавателен механизъм, който брани защита на човешките права – Съда в Страсбург. Този съд е призван да обезпечава защитата на правата и свободите, предвидени в ЕКПЧ, когато те са нарушени от органите на държавите страни по Конвенцията. Средство за защита правата на гражданите има, ако не по националното право, то посредством защита правата на човека.