Принципно идеята на законодателя при въвеждане на термина трудова злополука е именно злополука, станала по време на работния процес, по време на почивка в предприятието или по обичайния път до местоработата.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200 от КТ (претендиране на имуществени вреди от работодателя за причинена трудова злополука) в тежест на работника е да докаже, че с другата страна са се намирали към момента на увреждането в трудови правоотношения, че самото увреждане представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди, характера на вредите, както и причинната връзка между вредите и трудовата злополука.
Първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл.200 от КТ е наличие на трудово правоотношение между него и работника. Необходимо е между страните да е налице сключен в изискуемата от закона /чл.62, ал.1 от КТ/ писмена форма трудов договор. Както и да се установи възлагане на работа от работодателя и фактическо приемане за изпълнение от страна на работника, както и останалите задължителни елементи на трудовия договор.