В общия случай, действително, българският законодател дава възможност лица, които не са граждани на Република България, да работят по трудово правоотношение на територията на същата. Започването на работа, обаче, е обвързано с изпълнението на редица императивно установени законови изисквания. За тази цел, преди да сключи трудов договор, всеки чужденец е длъжен да получи разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерски съвет или международен договор, по който Република България е страна.

За нуждите на настоящото изложение, следва да бъде уточнено, че чужденците пребивават на територията на Република България краткосрочно – за срок до деветдесет дни или дългосрочно. От своя страна последното може да бъде продължително – до една година, или постоянно – за разрешен неопределен срок, за който чужденецът е длъжен да разполага с валиден задграничен паспорт. Така направеното уточнение се налага от обстоятелството, че описаните по-долу правила се прилагат по отношение на продължително пребиващите чужденци, които желаят да работят по трудово правоотношение.

След влизането в сила от 01.01.2007г. на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, гражданите на държави-членки на Европейския съюз могат да упражняват правото си на свободно движение с цел работа в Република България без да им е необходимо разрешение за работа.

Министерският съвет на Република България на заседание от 21.12.2006г., с Решение, записано като т. 43 в Протокол № 52 от заседанието, е одобрил Позиция на Република България за прилагане на Общностното право в областта на свободно движение на работници, при допускане на граждани на Европейския съюз до българския пазар на труда след 01.01.2007г. В Позицията се казва, че „Република България реши след 01.01.2007г. да премине към пълно прилагане на Общностното право в областта на свободно движение на работници, в частност Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968г. за свободата на движение на работници в Общността“.

Режимът за пребиваване с цел работа е от компетентността на Национална служба “Полиция” към МВР, съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн. ДВ бр. 80/03.10.2007г., в сила от 01.01.2007г.).

На следващо място, приложимостта на българското законодателство в частта, касаеща процедурата по издаване на разрешение за работа на чужденец на територията на РБ, се касае за лица, които НЕ са граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, както и такива извън изброените, които, по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване.
Ето защо за всеки конкретен случай, преди да бъдат предприети каквито и да било действия, намирам за необходимо, че е добре да се направи допълнителна справка в посолството на съответната държава.

Само по себе си разрешението за работа представлява личен документ, удостоверяващ правото на чужденеца да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно юридическо или физическо лице и за посочените в документа място, длъжност, вид и срок на работа.

Съществуват случаи (изчерпателно изброени от законодателя), при които не се изисква снабдяването с предварително разрешение. В този смисъл не се изискват разрешения за работа на чужденци, които:

1. са с разрешено постоянно пребиваване в Република България или са с приравнени на техните права чрез предоставено им право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут;

2. са наети или изпратени на работа по силата на международен договор, страна по който е Република България, когато освобождаването от задължението за притежаване на разрешение за работа е предвидено в договора;

3. са изпратени в страната по силата на междуправителствени договори и програми за оказване на правна, финансова, експертна, хуманитарна и друга помощ на български институции, с които не са в трудови правоотношения;

4. са управляващи търговски дружества или клон на чуждестранно юридическо лице;

5. са членове на управителни съвети и съвети на директорите на търговски дружества, доколкото не работят и по трудово правоотношение;

6. са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата;

7. са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;

8. са официално акредитирани в Министерството на външните работи на Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;

9. при запазване на тяхното постоянно пребиваване в чужбина са участници в научни, културни или спортни мероприятия от обществена значимост, ако дейността им в Република България не надхвърля 3 месеца;

10. кандидатстват за статут на бежанец, за право на убежище или за хуманитарен статут – за трудова дейност, организирана в центровете, създадени от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

11. са членове на семейства на граждани на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;

12. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация по смисъла на разпоредбите на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност – за срока на продължителност на проекта.

Без разрешение за работа може да бъде осъществявана и краткосрочна заетост на чужденци в следните случаи:

1. чуждестранни студенти в Република България за заетост в рамките на 20 часа седмично по време на учебната година, и по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции;

2. чуждестранни студенти в български висши училища за заетост до 6 месеца в рамките на една година във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на тяхното обучение;

3. студенти в чуждестранни висши учебни заведения за заетост до 6 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на тяхното обучение, при което обменът е в рамките на реализирана от младежка или студентска организация международна програма за обмен, предварително съгласувана с Министерството на труда и социалната политика по отношение на броя и конкретните работни места на чуждестранните студенти;

4. студенти и ученици в чуждестранни висши учебни заведения и професионални училища за ваканционна заетост до 3 месеца в една календарна година по международен обмен, осъществяван чрез посредничеството на Агенцията по заетостта.

Следва да бъде уточнено и обстоятелството, че съществува възможност чужденец, командирован в РБ от чуждестранния му работодател за срок от три месеца в рамките на дванадесет месеца да изпълнява конкретни задачи без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта в изрично определените законови случаи.

Вън от подробно описаните по-горе случаи е необходимо задействането на процедура по издаване на разрешение за работа на чужденец на територията на Република България.

Заявител на процедурата по издаване на разрешение за работа на чужденец в страната може да бъде местен работодател. Такъв е всяко лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

За издаване на разрешение работодателят следва да депозира в дирекция „Бюро по труда” по местоработата на чужденеца следните документи:

1. Искане-декларация в два екземпляра по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика;

2. Обосновка на искането;

3. Три снимки на чужденеца;

4. Копие от решение в Агенция по вписванията и/или регистрацията в Българската търговско-промишлена палата или друг документ, легитимиращ вносителя на искането, както и удостоверение за актуално състояние;

5. Документи за образование, специалност, правоспособност или придобити професионална квалификация, умения и опит на чужденеца, които са легализирани по съответния ред;

6. Справка-декларация за работещите във фирмата чужденци с посочени имена по паспорт, дата на раждане и гражданство за наетите по трудов договор – с посочени номер, дата на издаване, срок на разрешението за работа, на визата или на разрешението за пребиваване и упълномощените да управляват дружеството, работещите по договор за управление и контрол – с посочени номер и срок на валидност на личната карта на чужденеца;

7. Справка-декларация за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, чужденци с постоянно пребиваване в Република България и чужденци с приравнени на техните права в предходните 12 месеца, подписана от работодателя и главния счетоводител;

8. Трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, подписан от страните и влизащ в сила с издаването на разрешението, в който следва да са определени и задълженията на страните относно разходите за квартира, медицинско лечение, застраховки, транспорт от и до държавата, където е постоянното местоживеене на чужденеца;

9. Други документи, свързани със спецификата на работното място и упражняването на професията и дейността, изисквани от нормативни актове;

10. Копие на задграничния паспорт на чужденеца.

В 7-дневен срок Дирекция „Бюро по труда“ изпраща до изпълнителния директор на Агенцията по заетостта приетите документи и становище по искането. Органът, компетентен да издаде разрешението за работа е Агенцията по заетостта. Нейният изпълнителен директор взема решение за издаване на разрешението или отказва това. Произнасянето е в едномесечен срок, като заявителят се уведомява писмено.

Разрешение за работа се издава на чужденец, в случаите, в които притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната работа или длъжност, съобразно обществените потребности и пазара на труда и при условие, че общият брой работещи чужденци не надхвърля 10% от средносписъчния състав на работещите по трудово правоотношение български граждани и чужденци с предоставено право на убежище при съответния работодател за предходните 12 месеца. (това само по себе си представлява своеобразно ограничение при наемането на работа на чужденци от български работодатели).

Освен това, е необходимо трудовото възнаграждение да осигурява необходимите средства за издръжка в страната съобразно размера, установен с акт на Министерски съвет.

Следва де се има предвид, обаче, че инициирането на подробно описаната процедура е предшествана от необходимостта да са изпълнени следните предварителни условия, а именно: местният работодател да е представил доказателства, че активно е търсил в предходен период, не по-малък от 1 месец, в рамките на пазара на труда нужния му специалист, включително в дирекция „Бюро по труда“ на Агенцията по заетостта и чрез обяви в националните и местни средства за масово осведомяване и да няма български гражданин или постоянно пребиваващ чужденец или приравнен на такъв по правен статут, които да притежават средно специално или по-висока степен образование и/или съответните професионална квалификация и опит за съответната длъжност/работа.

Извън посочените две условия, разрешение за работа на чужденци може да бъде издадено в следните случаи на:

1. Чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;

2. Висш ръководен персонал на чуждестранно юридическо лице, установено на територията на Република България, при наемане по условията на вътрешнокорпоративен трансфер;

3. Специалисти на чуждестранно юридическо лице, установено на територията на Република България, които притежават специални познания за овладяване на производствени технологии, оборудване и техники на управление, при наемане по условията на вътрешнокорпоративен трансфер и при доказана образователно-квалификационна степен, съответстваща на длъжността;

4. Гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката;

5. Командировани служители на чуждестранна фирма във връзка с координацията на дейността и/или реализацията на проекти за усъвършенстване дейността на създадено от нея на територията на Република България дружество или клон;

6. Специалисти на чуждестранни фирми във връзка с договорен монтаж, пускане и ремонт на вносно оборудване, внедряване на специални технологии, ноу-хау, прилагане на специализирана и уникална техника;

7. Лица, които при запазване на тяхното обичайно пребиваване в чужбина са изпратени от чуждестранния им работодател за обучение в обслужването или приемане на поръчани съоръжения, машини или други вещи и преминаване курс на обучение в рамките на експортен договор за доставка или на лицензионен договор.

8. Спортисти и треньори в професионални спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения;

9. Лице, сключило брак с български гражданин, при условие че има разрешено продължително пребиваване на това основание.

10. Служители на чуждестранни туроператори, които са командировани на територията на Република България с цел контрол и координация на изпълнението на сключен договор с български туроператор или хотелиер по Закона за туризма.

Разрешението за работа се издава за срока, за който на чужденеца се предлага договор за работа, но за не повече от една година. Когато той пребивава като член на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, разрешението за работа се издава за срока на разрешението за пребиваване.

Издаденото разрешение за работа може да бъде продължено за срок от дванадесет месеца, ако са налице основанията за първоначалното издаване и няма прекъсване на заетостта. Общата продължителност на разрешението не може да надвишава три години. Това ограничение не засяга категорията чужденци, съставляваща висш ръководен персонал на дружества и клонове на чуждестранни фирми, установени на територията на Република България; учители и преподаватели в средни и висши училища; професионални спортисти и треньори в професионални спортни клубове; специалисти на чуждестранни фирми за осъществяване на контрол и приемане на договорена продукция.

Не на последно място, следва да бъде уточнено, че възникналите трудови и осигурителни отношения във връзка с наеманите от местни работодатели на територията на страната чужденци се уреждат от нормите на българското трудово и осигурително законодателство.

Освен това, в случаите на сключване на трудов договор с чужденец без разрешение за работа, когато такова се изисква, е предвидена глоба (респективно имуществена санкция) за работодателя и чуждестранния гражданин. За чужденец, извършвал без разрешение на трудова дейност, и за физическото лице, приело на работа такъв, глобата е от 500 (петстотин) до 5000 (пет хиляди) лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция размер на 20 000 лв.