1. Относно цената на някои искове:
– Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл.109 ЗС.
– Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР.
– Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл.42 ЗН.
– Приложима ли е разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК при определяне цената на исковете по чл.69, ал.1, т.4 ГПК.
– Подлежи ли на касационно обжалване въззивно решение, постановено по иск за собственост на имот с цена под посочения в чл.280, ал.2 ГПК размер, ако решението обективира и произнасяне по възражение на
ответника за право на задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност над този размер.
2. Относно исковете по чл.109 ЗС:
– Подлежат ли на вписване исковите молби по чл.109 ЗС.
– Необходимо ли е ищецът по чл.109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
3. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост:
– Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
– Допустимо ли е по реда на изменение на иска /чл.214, ал.1 ГПК/ преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.
– Допустимо ли е по реда на изменение на иска /чл.214, ал.1 ГПК/ ищецът по предявен иск за собственост да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба.
– Необходимо ли е предоставеният за стопанисване или управление имот
да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, за да се приложи нормата на чл.17а ЗППДОбП /отм./.
4. Относно допустимостта на някои искове за собственост:
– Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
– Допустим ли е установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.
– Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.
ТД № 5/2014 г., ГК:
1. Относно жилищностроителните кооперации и етажната собственост:
– Може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, при действието на забраната, установена с чл.31, ал.3 от Закона за кооперациите /обн.ДВ, бр.63 от 1991 г., отменен със Закона за кооперациите, обн.ДВ, бр.113 от 28.12.1999 г./.
– Материалнолегитимирана ли е жилищностроителната кооперация да претендира обезщетение по чл.59 ЗЗД за лишаването й от възможността да ползва свой собствен имот, разпределен на член на кооперацията.
– Подлежи ли на разглеждане по реда на обезпечителното производство молбата за спиране изпълнението на решение на общо събрание на етажна собственост /чл.40, ал.3 ЗУЕС/ и подлежи ли на обжалване определението, с което съдът се произнася по същата.
2. Относно иска по чл.53, ал.2 ЗКИР:
– Обусловена ли е допустимостта на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР от предварително провеждане на административна процедура по чл.53, ал.1 ЗКИР по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта.
– Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, респ. административната процедура по чл.53,ал.1 ЗКИР за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри.
– Обуславящо ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по предявен иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР за производството по предявен иск за собственост на имота, по отношение на който се твърди непълнота или грешка при нанасянето му в кадастралната карта.
3. Относно другарството на съпрузите при делата за собственост:
– Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
– Как следва да процедира съда, когато искът за собственост е предявен само срещу единия съпруг- да конституира служебно другия съпруг или да даде съответни указания на ищеца за насочване на иска срещу него по реда на отстраняване нередовностите на исковата молба /в случай, че се възприеме тезата за задължителност на другарството на съпрузите по делата за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност/.
4. Относно иска по чл.31, ал.2 ЗС:
– Приложима ли е разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС при съпружеската имуществена общност, когато общият имот се ползва само от единия съпруг.
– Необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС, писмената покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата му.
Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение на 25.04.2013 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на Гражданска и търговска колегии, според което:
1. Разпоредбата на чл.129 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.
2. Разпоредбата на чл.6 ал.3 от Правилника за вписванията е неприложима в производството по вписване на вече наложена възбрана по реда на Глава V от Правилника за вписванията. За вписване на възбраната не е необходимо в представения за вписване акт недвижимият имот да бъде описан съобразно изискванията на чл.60 т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и да бъде представена скица-извадка от кадастралната карта, достатъчно е имотът да бъде описан съгласно изискванията на чл.6 ал.1 б.”В” от Правилника за вписванията.
3. Вписването на удостоверението по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 от Търговския закон в случай на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, се извършва по реда на раздел ІІ от Правилника за вписванията. Основанието за вписване е нормата на чл.4 б.”И” от Правилника за вписванията, тъй като се касае за акт, който не е изрично посочен в б.”А”-„З” на чл.4 от Правилника за вписванията. Дължимата такса се определя по чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, като за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителния баланс на дружеството – праводател, но не по-малко от данъчната оценка.
4. Не подлежи на вписване договор за учредяване на сервитут за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот по чл.193 от Закона за устройство на територията в полза на лице, което не е собственик на друг недвижим имот. В облекчената форма договорът може да бъде сключен (съответно вписан), когато страни по него са собственици на два или повече недвижими имота – през които съоръженията преминават или тези, които съоръженията обслужват.
5. Не следва да бъде извършено вписване на непарична вноска на съдружник/акционер в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот, ако молителят не е представил пред съдията по вписванията доказателства за правата на вносителя.
6. Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.
7. При вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права.
8. Съдебният изпълнител има право да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба.
9. Нотариусът има право да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба.
10. Ищците, освободени от държавна такса за исковото производство на основание чл.83 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс, не са освободени от задължението за плащане на държавна такса за вписването. Те не могат да бъдат освободени от това задължение нито от съда, нито от съдията по вписванията.
11. Размерът на дължимата държавна такса при частично заличаване (за определен имот или имоти) на вписване на ипотека, учредена върху два или повече имота за обезпечаване на един дълг, се определя съгласно чл.3 вр. чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, изчислени върху размера на погасения дълг.