На основание чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. За да е дължима тази такса е необходимо наличието на следните предпоставки:

– размерът на таксата за всяка отделна услуга да е определен с решение на Общинския съвет на базата на одобрена план-сметка за необходимите разходи;
– недвижимият имот да е включен в границите на районите, в които се предоставят съответните услуги.

За да възникне основание за заплащане на такса битов отпадък от юридическо лице (предприятие), то е задължено да подаде декларация в определения в чл.14, ал.2 от ЗМДТ (чл.17 ЗМДТ отм.) двумесечен срок.

Съгласно чл.17 от ЗМДТ (отм.), предприятията подават в двумесечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на правото на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която те посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. На основание така попълнената от собственика декларация имотът се облага с годишен данък и такса за битови отпадъци. Така подадената декларация по чл.17 от ЗМДТ (отм.), е именно изпълнимия титул за събиране на местните данъци и такси върху недвижимите нежилищни имоти собственост на предприятия и по смисъла на Закона за счетоводството. Декларацията по чл.17 от ЗМДТ (отм.) е декларация и по смисъла на чл.105 от ДОПК, а именно задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Съдебната практика тук е непротиворечива (Решение по адм.д.№ 766/2011 г. ПАС; Решение № 151/24.03.2009 г. по адм.д.№ 4/2009 г. на Адм.С.-Благоеваград и др.).

На основание Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в съответните им редакции от 2006 – 2010 година, някои лица са били задължени да подаде и е подала декларация за определяне на таксата за битови отпадъци. Такива декларации са подадени по чл.11а, ал.1, респективно чл.23, ал.1 (в по-късната редакция) от НОАМТЦУПСО. Видно и от наредбата е, че това също са декларации с които се определя таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти. Дори може да се определи вида и броя на съдовете, които ще се използват за съответната година.

Тези декларации също са годен изпълним титул на задълженията на дружеството в което то само определя какъв е имота, какво ще ползва и каква е отчетната му стойност. От друга страна в ЗМДТ не съществува задължение, а само възможност за административния служител да проверява истинността на така депозираната и попълнена декларация. Неговите задължения се свеждат единствено да установи дали е попълнено и вписано всичко в съответния екземпляр от декларацията, но не и дали отговаря на истината.

В този смисъл и на основание чл.28 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, ако едно физическо или юридическо лице направи техническа грешка подавайки декларация неотговаряща на реалността, трябва да бъде сезиран кметът на столична община, който да упълномощи лице, което след съответното проучване и преглед на документацията да състави констативен протокол със реално установените данни.

Именно от този момент натам, таксата следва да бъде определена съобразно протокола. Това е така, понеже законодателят е предвидил, че промяната може да стане само за в бъдеще време, но не и с обратно действие. За да се извърши преизчисляване на дължимите данъци и такси за минало време, органът по приходите трябва да извърши промяна в данъчната оценка на имота за минало време, което би било в нарушение на чл.19, ал.3 от ЗМДТ. Практиката и тук е постоянна ( Решение № 505/18.12.2008 г. по адм д. № 427/2008 г. на ПАС). Т.е не е възможно за минало време да бъде преизчислена такса битови отпадъци върху стара данъчна оценка.