Предприетите мерки от страна на Националния осигурителен институт за връщане на неправомерно получени пари по общественото осигуряване от майки, които са записали децата си на детски ясли без да декларират това пред осигурителния орган от доста време буни духовете в много градове в страната.

От едната страна на казуса стои осигурителният орган, призван да брани както осигурителните права на гражданите, така и да следи спазването на осигурителното законодателство. От другата страна на казуса са майки с децата си. С децата си, които са безспорно бъдещето на страната, което се декларира многократно от държавните ни органи.

Безспорно юридическия казус има силен емоционален заряд. Въпреки, че се изкушаваме да разгледаме казуса само от юридическата му страна няма как да се освободим от емоционалния заряд, търсейки възможност по някакъв начин да се намери аргумент в защита на родителите. Въпреки това няма как да отречем, че всеки гражданин трябва да възпитава в себе си правосъзнание, което е в основата на правната система.

Принципът, че всеки е длъжен да познава правото и незнанието му не извинява никого тежи в случая и безспорно аргумента противопоставен от страна на майките, че не са знаели, че трябва да декларират промяна обстоятелствата по никакъв начин не ги извинява.

В известна степен можем да виним и НОИ, че поде разяснителна кампания по случая едва след като бе оказан медиен натиск. Управителят на НОИ заяви, че майките ще дължат връщане на неправомерните суми с лихвите върху тях само за дните, през които децата им са посещавали детска ясла.

Струва ми се единствения начин за решение на проблема без майките да заплащат дължимите суми е опрощението им. Едва ли обаче този институт трябва да се прилага точно за такива случаи, които съдържат заряда в себе си да причинят лавинообразен ефект.