Настоящата тема е своебразно продължение на предходната. В нея ще разгледаме една възможност, която законодателството ни предвижда за защита и търсене на обезщетение от всички граждани, на които незаконосъобразно е била наложена забрана за напускане пределите на държавата ни по реда на чл. 76, т. 3 /отм./ от Закона за българските документи за самоличност или по аналогините чл. 75, т. 5 или т. 6 от Закона за Българските лични документи.

Възможностите за търсене на обезщетение за причинените вреди са съгласно общата уредба в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), тъй като тези органи, включително и МВР, носят отговорност и са длъжни да обезщетят причинените вреди от незаконосъобразни действия администрацията – държавна или общинска, и по-специално за вредите, произтекли от незаконосъобразното налагане на забрани за напускане на страната.

След 01.01.2007 г. България е част от Европейския съюз и не само като географско понятие, а и като икономическо, политическо и правно такова. Свобода на движение на хора е принцип, залегнал при основаването на ЕС. В чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. намира приложение горния принцип, като е казано, че може да се ограничава този принцип само от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели. Налагането на забраните за напускане на РБ обаче в повечето случаи е именно по икономически цели. След като в законодателството ни е приета норма, която не е приведена в синхрон с общностното право, последното ще има приоритет и пряко приложение над националното.

Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Обикновено забраната за напускане пределите на държавата ни се налага по искане на съдебния изпълнител от съответната Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи. Административният орган в дейността си следва да ръководи поведението си в изпълнение на службата си от Закона. Принцип в административното право е, че когато един нормативен акт противоречи на друг с по – висок от него ранг се прилага последният. Именно от този принцип е следвало да се ръководят административните органи при налагането на принудителната административна мярка забрана за напускане на страната.

Поради неспазването на този принцип гражданите с наложени такива мерки в противоречие с Директивата имат правен интерес да потърсят обезщетение за причинените им вреди от незаконосъобразните действия на съответния административен орган, на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Исковете се разглеждат чрез предявяване на иск в надлежния съд.