След задълбочено проучване на нормативната база и съдебната практика относно понятието „учител”, неговия статут, характера на правоотношението между учител и училище, възникване и прекратяване на това правоотношение, изразяваме следното становище:

Длъжността „учител” може да се заема само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията и не страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването.

Сега действащият Закон за народната просвета не определя изрично статута на учителя, нито съдържа разпоредба, определяща длъжностите, заемани от лицата по чл. 40, ал. 1 като „държавна служба”. Изрично разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Закона за народната просвета постановява, че възникването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение с учител става по реда, определен в Кодекса на труда. При заемането на съответните длъжности в системата на народната просвета със съответните лица се установяват не служебни правоотношения по смисъла на Закона за държавния служител, а трудовоправни такива, регламентирани в Кодекса на труда.

Приема се в съдебната практика, че по отношение на учител, макар да осъществява служба в интерес на обществото в училища, субсидирани от държавния бюджет, не може да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител. По смисъла на тази правна  норма държавни служители са лицата, които получават своя статут пряко от ЗДСл или от други специални закони, но при съблюдаване на общите изисквания на ЗДСл. Тези общи изисквания могат да бъдат сведени до следното: заеманата длъжност да бъде длъжност в администрацията, да е платена, да се заема въз основа на административен акт за назначаване, създаващ служебно правоотношение, което съответно на конкретната длъжност в администрацията включва в служебните функции, които обхваща, властнически правомощия, и да е определена за заемане от държавен служител.

Посочените аргументи налагат да се приеме, че учител постъпва на работа само след като е сключен трудов договор с училището-работодател.

Според разпоредбите, поместени в Глава V „Възникване и изменение на трудовото правоотношение” в КТ, правно основание за възникване на трудово правоотношение могат да бъдат трудов договор, избор и конкурс. Съгласно чл. 83, ал. 1 КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав, а разпоредбата на чл. 89 КТ постановява, че конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор. Нито в Закона за народната просвета, нито в акт на Министерски съвет, не се съдържа правна норма, задължаваща длъжността „учител” да се заема въз основа на избор, поради което следва да се приеме, че трудово правоотношение с учител може да възникне от конкурс или направо от трудов договор.

Конкурсните длъжности се определят в закон, в акт на Министерски съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя. Конкурс може да бъде обявен, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му. Към настоящия момент нито Закона за народната просвета, нито в Правилника за прилагането му, нито в акт на Министерски съвет се съдържат правни норми, обявяващи длъжността „учител” за заемане въз основа на конкурс.

С оглед горното училището-работодател разполага с правна възможност да обяви свободната длъжност за учител за заемане въз основа на конкурс, без да е обвързано от задължението да обяви такъв конкурс. Според чл. 125а, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета учителските и възпитателските длъжности се заемат по трудово правоотношение с детската градина, училището или обслужващото звено. Само когато обявеното свободно работно място е за заемане на длъжността „главен учител” или „главен възпитател” и кандидатите, отговарящи на изискванията за заемането им, са повече от един,   директорът извършва подбор по предварително обявени критерии.

Следва да се има предвид, че когато длъжността не е обявена за заемане въз основа на конкурс, извършеното от работодателя събеседване не може да се приеме за провеждане на конкурс (Решение 2741-2003-ІІІ ГО ВКС). Приема се, че работодателят има право да използва различни способи, за да подбере най-подходящите работници и служители – подбор по документи, чрез събеседване и др.
При положение обаче, че училището-работодател е обявило свободната длъжност за „учител” за заемане въз основа на конкурс, същият е обвързан от решението си, тъй като според разпоредбата на чл. 90, ал. 3 КТ длъжностите, определени за конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. Тази норма задължава училището-работодател да проведе конкурсната процедура по начина и реда, указани в разпоредбите на чл. 89 и следващите КТ. Обявяването на определени длъжности за заемане само чрез конкурс може да се открие в предишна заповед на директора на училището, с която е одобрил списък на длъжностите, заемани чрез конкурс, или в настояща заповед, касаеща конкретния оспорван конкурс.

Фактическият състав на възникване на трудово правоотношение от законосъобразно проведен конкурс включва: обявяването на конкурса; допускане на участниците до конкурс; класиране на кандидати от конкурсна комисия; обявяване на резултатите от класиране чрез изпращане на съобщение до всеки участник в конкурса. Само след изпълнение на всички тези условия може да се сключи трудов договор с лицето, класирано на първо място.

Конкурсът се обявява от работодателя чрез централния или местния печат, като обявлението задължително съдържа: наименование на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността, начина на провеждане на конкурса, необходимите документи, място и срок за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец. Характеристиките на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, за да се запознаят с нея.

Конкурсът се провежда от комисия, назначена от работодателя. Конкурсната комисия  провежда конкурса по предварително обявения начин. Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемане на длъжността, и класира само успешно издържалите конкурса. След приключване на конкурса, комисията съставя протокол за резултатите, които съобщава на участниците в 3-дневен срок от провеждането му.

Трудовото правоотношение възниква с лицето, класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата.

Незаконосъобразно проведеният конкурс опорочава фактическия състав, от който възниква трудовото правоотношение с избрания кандидат, даващо основание същото да бъде обявено за недействително по реда на чл. 74  във връзка с чл. 76 КТ, според който текст правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение, каквито са изборът и конкурсът.

Съдебната практика обаче е предпазлива по отношение на исковете, предявени по този ред, доколкото участник в конкурс, засегнат от незаконосъобразното му провеждане, в петитума на исковата молба формулира искане за обявяване недействителност на чуждо правоотношение, в което ищецът не е страна.

Становище за недопустимост на иск за оспорване на чуждо трудово правоотношение, възникнало порочно и нарушаващо императивни правни норми, следва да се приеме за неправилно. Недопускането на разглеждане на такъв иск би означавало да бъдат търпени в правния мир закононарушения, вместо да бъдат изправяни от съда.

Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или го заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава ХVІІІ „Трудови спорове” – изрично ал. 2 на чл. 74 КТ.

Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения според разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ. Доколкото от незаконосъобразно проведен конкурс възниква порочно трудово правоотношение, следва да се приеме, че искът по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 357, ал. 1 КТ се основава на порочно възникване на трудово правоотношение, породило трудов спор. 

Посочените в чл. 74, ал. 1 и 2 КТ възможности произхождат от характера на основанията за недействителност на трудовия договор, които основания предполагат тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в съдържанието му, засягащи страните по трудовия договор. (Решение 1129-95-ІІІ ГО на ВС).

С оглед казаното следва да се приеме, че участник в незаконосъобразен конкурс е правно легитимиран да предяви иск за обявяване на трудовия договор за недействителен, макар трудовото правоотношение да е създадено между училището-работодател и друго лице.

Ако обаче към момента на предявяване на иска трудовото правоотношение, чиято недействителност се претендира, бъде прекратено, искът ще бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като се приема, че е отпаднал интересът. Така и ВКС приема, че недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът отпадне или бъде отстранен (Решение 1549-2006 ІІІ ГО на ВКС).

Противоречието на конкурса със закона означава нарушаване на императивните правила за неговото провеждане. Това е основание за предявяване на иска по чл. 74, ал. 2 КТ пред съда в рамките на трудовия спор по реда на глава ХVІІІ „Трудови спорове” от КТ. Ако искът бъде уважен от съда, конкурсът се обявява за незаконен и се отменя, а трудовото правоотношение, създадено въз основа на него, престава да съществува, защото е отпаднало основанието за неговото възникване.

Приема се, че конкурсната комисия не действа като орган на изпълнителна власт, като административен орган, изразяващ властническо разпореждане. С дейността си по класиране на кандидатите комисията не засяга права или интереси на некласирания кандидат, тъй като не се създава задължение, произтичащо от отношение на власт и подчинение. Наличието на такова „засягане” по смисъла на чл. 120, ал. 2 К е необходимо условие за възникване на процесуален правен интерес от обжалване. След като дейността на комисията не е проява на властнически функции, то и отразените в протокола резултати по класиране не са индивидуални административни актове и не подлежат на оспорване по административен ред. Резултатите от класиране биха могли да имат значение при оспорване на законосъобразността на конкурса, ако комисията не е извършила преценка на професионалните качества на кандидата при предварително зададените критерии. 

Системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания, отнасящи се и за учителската правоспособност и квалификация. По тази причина при преценяване на качествата на кандидат за учител се взема предвид и професионалната му квалификация. С параграф 1, т. 5 от ДР на Закона за професионално образование и обучение понятието „професионална квалификация” се определя като квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупност от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения, а „професионални компетенции” намира своето легално определение в т. 6 на параграф 1 от ДР на ЗПОО, според същите представляват качества на личността, формирани на основата на придобити знания и умения, които способстват за проявяване на инициатива, за работа в екип и за качествено упражняване на определена професия според държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия.

Начинът за повишаване на професионалната квалификация на учителите е регламентиран в Наредба № 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на образователно-квалификационни степени. Според чл. 2 повишаването на квалификацията е етап на непрекъсната подготовка, в който чрез различни форми на следдипломно обучение се подпомага пълноценната професионална реализация на педагогическите кадри. По-високото равнище на професионална компетентност е основа за придобиване на професионално-квалификационни степени, структурирани от пета до първа професионално-квалификационна степен, които се присъждат и удостоверяват от специализираните институти за повишаване квалификацията на учителите – ЦИУУ-София, ИПКУ-Варна и ИПКУ-Стара Загора. Изрично нормата на чл. 24, ал. 4 от посочената наредба предвижда запазване на правата, произтичащи от придобитата професионално-квалификационна степен при промяна на заеманата педагогическа длъжност.

С оглед посочените аргументи при провеждане на конкурс за учител, доколкото нормата на чл. 16, т. 12 ЗНП изисква съобразяване не само на учителската правоспособност, но и неговата квалификация, то следва да се приеме, че преценката на комисията относно професионалната квалификация на учителите съобразно посочените по-горе критерии е задължителна.

ИЗВОД:
При положение, че училището-работодател е обявило дадена длъжност за конкурсна, същата следва да бъде заета само при стриктно спазване на конкурсната процедура при съобразяване, както на общата уредба за провеждане на конкурс, регламентирана с КТ, така и на специалните нормативни актове, действащи в системата на народната просвета. Несъобразяването на процедурата води до правна възможност да се обяви по съдебен ред недействителността на трудовото правоотношение, възникнало при опорочена конкурсна процедура с класирания на първо място кандидат. Тази възможност е спорна в съдебната практика, доколкото се приема, че предявяване на иск за обявяване на действителност на чуждо правоотношение е недопустимо. Липсата обаче на друг път за защита според нас обосновава наличие на правен интерес от водене на такъв иск.

ЗАБЕЛЕЖКА:
В системата на народната просвета действа колективен трудов договор (КТД), сключен между една страна МОМН и, от друга, Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в България.

Според чл. 3 от КТД предмет на договора са трудови, осигуителни и социални отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и подзаконовите нормативни актове. Изрично чл. 5 разпорежда, че договореностите в КТД имат задължителен характер за работниците и служителите-членове на синдикални организации и за работодателите-членове на организациите на работодателите-страни по договора, както и за присъединилите се работници и служители по реда на чл. 57, ал. 2 КТ.

По силата на чл. 9 от КТД при структурни промени Министерството предоставя на работодателите и синдикатите разчети на броя на оставащите без работа учители и възможностите за допълнителна квалификация с оглед пренасочването им в системата на народната просвета.

Тази правна възможност за пренасочване на учители в системата на народната просвета се предоставя на учители, членове на синдикалните организации – страни по колективния трудов договор, или присъединили се към договора учители по реда на чл. 57, ал. 2 КТ.  В последната хипотеза конкурс не се обявява, поради което липсва предмет на оспорване.

Колективният трудов договор, посочен по-горе, е подписан на 29.06.2010 г. и е със срок на действие две години от тази дата, според чл. 68 КТД.