В средата на лятото на 2010 г. предложението на правителството за неизползваните платени годишни отпуски разбуни духовете. Дебати се редяха един след друг в информационното пространство и сред обществото. В крайна сметка Съдът призван да брани Конституцията и конституционните права на гражданите при нарушаването им взе отношение. Това беше неизбежно предвид големия социален заряд, които носеха в себе си приетите промени в Кодекса на труда със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда в сила от 30.07.2010 г.

Конституционният съд обяви Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда обн. ДВ, бр. 58 от 2010 г. за противоконституционен. Законът е в несъответсвие и противоречи на Всеобщата декларация за правата на човека; на Международния пакт за икономически, социални и културни права; на Конвенция № 52 на Международната организация на труда; на Европейската социална харта (ревизирана), на Хартата за основните права на Европейския съюз и на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 153 и чл. 151 от Договора за функциониране на Европейския съюз.

Очевидно за пореден път се доказа, че в България социалните и икономически права на трудещите се са на ниво поне що се отнася до законодателството ни. Институциите призвани да бранят тези права реагират навременно. Друг обаче е въпросът дали държавата ни има икономическия капацитет да гарантира намерилите отражение в законодателството ни права на трудещите се. Именно тази липса на капацитет стана повод за опита да се прокара закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.