15 април 2020

Съгласно Заповед № РД-001-197/11.04.2020г. На Министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).

За целите на тази мярка обществени са и местата, които са свободно достъпни и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги)“.

Поставя се въпроса дали тази заповед е правилна и законосъобразна, и дали издаването ѝ е навременно и целесъобразно.

Заповедта е издадена с правно основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИПОРНС), Решение на НС от 03.04.2020 г. за удължаване срока на извънредното положение до 13.05.2020 г.; Препоръки на Националния оперативен щаб, създаден със Заповед Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя.

Съгласно чл. 73 от АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Следователно тази заповед представлява общ административен акт, а именно такъв с еднократно правно действие, с който се създават задължения и се засягат законни интереси за неопределен брой лица.

На първо място, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, министъра на здравеопазването, при възникване на извънредна епидемична обстановка, въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Посочената заповед претендира именно да въвежда такава мярка.

Ако разгледаме обаче чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, той предвижда че държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.

Прави впечатление, че нито посочената заповед, нито друг акт на законодателната или изпълнителната власт, не предвижда осигуряването и достигането до всеки гражданин на защитни средства от вида на горепосочените. Същевременно, чл. 209а от ЗЗ предвижда, при неспазването на заповедта, санкции в значителни размери. Макар към настоящия момент в търговската мрежа да могат да се закупят маски, държавата и общините не са създали необходимите условия за изпълнение на тази заповед, съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.

На следващо място, чл. 63, ал. 1 от ЗЗ говори за противоеподемични мерки. Налични са научни данни както за ефективността от носене на предпазна маска, така и за обратното. Настоящата статия няма за цел да дава медицинска оценка на ползата от носене на маска. Прави впечатление обаче, че в изявления от средата на месец февруари и от месец март 2020 г., както на Националния оперативен щаб, така и на други държавни органи, а също и на множество чуждестранни и български лекари и специалисти в областта, се сочи, че ефектът от носенето на маски е спорен. Така например редица специалисти твърдят, че има полза да носи маска онзи, който е болен и има симптоми.

Така също, в посочената заповед от 11.04.2020 г. различни видове маски – за еднократна и многократна употреба, без да се прави разлика между това дали са медицински, противопрахови, или просто платнени, са приравнени, а на тях са приравнени и немедицински средства – кърпа и шал. И без да е специалист, човек може да достигне до извода, че едва ли тези средства имат еднакво превантивно и защитно действие. Отделен е и въпроса за начина, по който същите се носят.

На следващо място, дори да се приеме, че носенето на защитни маски би имало положителен ефект, въвеждането на подобна мярка повече от един месец след въвеждане на извънредно положение е спорно, а също така създава впечатление у българските граждани, че неизпълнението на заповедта от отделни граждани би нанесло вреди на живота и здравето на други граждани.

Не е без значение и това, че на 30.03.2020 г. Министъра на здравеопазването издаде предходна заповед с аналогично на тази от 11.04.2020 г. съдържание, която бе отменена от него по-малко от 24 часа след издаването ѝ. Буди недоумение фактът с каква цел и основание в такъв случай се издава повторна заповед на 11.04.2020 г., и то с ограничено действие във времето – до 26.04.2020 г. Нима само след две седмици ще отпадне необходимостта от приложението им?

Първоначално драстично бе увеличена, а впоследствие – намалена и санкцията, заложена в чл. 209а от ЗЗ за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Тази санкция понастоящем е глоба в размер от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Следва да се посочи и, че от 13.03.2020 г., със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИПОРНС), както и с множество Заповеди на Министъра на здравеопазването и на други органи бяха наложени редица други мерки и ограничения. При, или независимо от, действието на тези други мерки, в които не се включва задължително носене на маски или други закриващи части от лицето средства, към настоящия момент в България е налице ниска степен на заболеваемост от COVID-19, като към 14.04.2020 г. оповестения по данни на НОЩ брой на заболелите е малко по-малко от 700 души.

Така ако предвидената в посочената Заповед мярка не предпазва от разпространение на заболяването, остава въпроса дали тя е противоепидемична такава, по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, респективно дали заповедта е в съответствие със закона и дали при нарушаването или неизпълнението ѝ следва да бъде налагана санкцията по чл. 209а от ЗЗ. За пълнота следва да се посочи и, че тази мярка не е от категорията „други временни мерки и ограничения, определени в закон“, по смисъла на чл. 2 от ЗМДВИПОРНС, т.к такова задължение не е предвидено в закон, а в посочената Заповед.

В заключение, всички противоречия в мотивите за издаването на заповедта водят и до нееднаквото ѝ възприемане от гражданите. Правилата за поведение би следвало да се въвеждат не самоцелно, а обосновано, последователно и да бъдат мотивирани убедително пред гражданите, за да се постигне един общественотполезен резултат, и в крайна сметка тези правила да се спазват реално.

Кантори

Кантора София

София 1612
бул. „Цар Борис ІІІ“ № 19, до вх. Б, партер
(до сградата на „Алианц“)

0894 36 79 35
0892 084 284
0877 133 899
info@advokatarnaudov.com

Кантора Пловдив

Пловдив 4000
ул. „Фредерик Жолио Кюри“ № 28, ет. 2
(до Съдебната палата)

0892 084 284 
0894 36 79 35
0877 133 899
032 52 54 98
info@advokatarnaudov.com

Кантора Варна

Варна 9000
ул. „Юджин Скайлер“ № 1, ет. 1, офис 4
(зад хали „Шипка“)

0877 133 899
0892 084 284
0894 36 79 35
052 919 764
info@advokatarnaudov.com

Кантора Бургас

Бургас 8000
ул. „Ген. Гурко“ № 7А, ет. 1, офис 1А
(зад Съдебната палата)

056 919 888
0894 36 79 35
0892 084 284
0877 133 899
info@advokatarnaudov.com