Считано от 13.03.2020 г., с Решение на Народното събрание на Република България в страната се въведе извънредно положение. Мотивите за така взетото от народните представители решение са продиктувани от вече започналото епидемично разпространение по нашите географски ширини на довелата до пандемия в световни измерения зараза, предизвикана от вируса „COVID-19“.
В тази връзка, на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, от министъра на здравеопазването последва издаване на поредица от заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на страната за ограничаване разпространението на заразата. / Заповед № РД–01–124/13.03.2020 г., Заповед № РД–01–131/17.03.2020г.; Заповед № РД–01–139/19.03.2020 г.; Заповед № РД–01–143/20.03.2020 г. и Заповед № РД–01–168/30.03.2020 г./
Освен на министъра на здравеопазването, съгласно чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето на директорите на съответните регионални здравни инспекции се предоставя възможността за въвеждане на противоепидемични мерки в отделните области и общини в страната.
По своята юридическа природа заповедите на министъра на здравеопазването и заповедите на директорите на съответните регионални здравни инспекции са задължителни за своите адресати. Това са всички физически лица на територията на страната, независимо тяхното гражданство и всички юридически лица, развиващи дейността си на територията на страната, независимо националността им по регистрация, правно-организационната им форма или целта за тяхното учредяване – стопанска или нестопанска.
Същевременно, във връзка с въведеното извънредно положение в страната от Народното събрание на Република България се прие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на Република България от 13 март 2020г., обнародван в Държавен вестник бр. 28 от 2020г. от 23.03.2020г., като законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, като законът се прилага до отмяна на извънредното положение.
С § 22, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на горепосочения закон в Закона за здравето се създаде нов чл. 209а, съгласно редакцията на който се предвижда, че до отмяната на въведеното извънредно положение в страната всеки който наруши или не изпълни въведени със заповед на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с административно наказание глоба в размер на 5000 лв. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лв.
С горепосочени заповеди на министъра на здравеопазването и с посоченото допълнение на Закона за здравето са засегнати въпроси от изключително значение за протичащите социални и икономически процеси в страната през времето на извънредно положение. В тази връзка, както съдържанието на въведените противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването, така още и горепосочените санкции са широко дискутирани в медиите, в социалните мрежи и сред членовете на обществото като цяло.
Повдигнати са множество въпроси, касателно това кои са допустимите за посещение от гражданите търговски обекти, респективно за кои търговски обекти се допуска функциониране и за кои не се допуска такова през времето на извънредно положение в страната съгласно въведени противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването, без това да влече, за физическите лица, едноличните търговци и юридическите лица налагане на горепосочените санкции.
На поставените въпроси може да се отговори след провеждане на тълкуване на конкретните текстове на въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. От анализа на последните се достига до извода, че не съществува забрана, поради което не подлежи на санкциониране осъществяването на търговска дейност в условията на извънредно положение за търговските обекти, които не попадат в категорията на увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и не се намират на територията на големи търговски центрове тип „МОЛ“. В тази връзка, наред с банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките, се допуска за всички търговски обекти извън посочените в предходното изречение да продължат да функционират и след въведеното в страната извънредно положение при строго спазване на санитарно-хигиенни изисквания. На ресторантите и заведенията за бързо обслужване се разрешава доставка на адрес, също при строго спазване на санитарно-хигиенни изисквания.
Всички физически и юридически лица, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, на които както се посочи по-горе не е забранено извършването на търговска дейност в условията на извънредно положение в страната, са длъжни да организират дейността си по начин, който не допуска събирането на повече от две лица над 60 годишна възраст в помещенията, където се предоставят съответните услуги и прилежащите към тях площи на открито, като указват необходимостта да се спазва дистанция от най малко 1-1,5 м. между лицата. Едва при неспазване на така въведената от министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, при констатирани нарушения на виновните лица ще се наложи административно наказание в горепосочените размери.
Следователно от факта на функциониране на съответните търговски обекти, при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания, не може на собственика на търговския обект да се наложи административно наказани, още повече не може да се наложи като принудителна административна мярка затваряне на обекта за определено време. Съответно, така посочените действия на административна принуда ще са незаконосъобразни и като такива подлежат на отмяна от съда.
От проведеното тълкуване следва още извода, че не съществува забрана за гражданите, поради което не се наказва с налагане на административно наказание, посещението през времето на извънредно положение в страната на търговски обекти, които не попадат в горепосочената забранена категория, като . от гражданите също се изисква спазване на санитарно-хигиенни изисквания, касателно допустимия максимален брой лица в търговските обекти и отстояние между лицата от 1-1,5 м. Така последните няма да подлежат на санкция с налагане на административно наказание, като при евентуално налагане на такова, то ще се яви незаконосъобразно и ще подлежи на отмяна от съда.
Същевременно, не се забранява движението на физическите лица по улиците, включително и по пешеходните зони на съответните насели места, поради което евентуалното налагане на тези физически лица на административно наказание при движение по тези места или при посещение на находящите се на тези улици търговски обекти също се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна от съда.
Нарушенията на заповедите на министъра на здравеопазването или на директорите на съответните регионални здравни инспекции се установяват с актове за установяване на административни нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Издадените наказателни постановления, подлежат на съдебен контрол, чрез обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението в седемдневен срок от връчването им. Жалбата против наказателното постановление се подава чрез наказващия орган, който го е издал до съда.
Районният съд в състав от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд.
С последните изменения в Закона за административните нарушения и наказания в съдебните производства по такива дела страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Въпреки, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на Република България от 13 март 2020г. не са извършени изменения и допълнения на Закона за здравето, касателно възможността за налагане на принудителни административни мерки в условията на извънредно положение, то за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, свързани с неспазването или неизпълнението на въведените от министъра на здравеопазването или от директорите на съответните регионални здравни инспекции противоепидемични мерки и санитарно-хигиенни изисквания, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки по реда на Закона за здравето, като на собствениците на търговските обекти се даде указание за тяхното привеждане в съответствие с въведените противоепидемични мерки и санитарно-хигиенни изисквания в определен срок, като при неизпълнение на дадените указания следва временно да се затвори обекта.
Принудителните административни мерки, наложени по реда на Закона за здравето подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Като по правило принудителните административни мерки подлежат на предварително изпълнение.
Адвокатско дружество „Арнаудов и Узунова“ има опит в производствата по обжалване на наказателни постановления и на принудителни административни мерки. В тази връзка, изразяваме готовността да станем Ваши адвокати по такива дела. За максимална защита на правата Ви можете да се свържете с нас на посочените в сайта ни телефони за да си запишете час за консултация, в рамките на която да се запознае подробно с Вашия казус, респективно своевременно съгласно предвидените в закона процесуални срокове да поемем и организираме защитата на Вашите права.