С обявяване на извънредното положение на територията на Република България от 13.03.2020 г. масово по медиите се съобщаваше, че законодателят ще предвиди мерки за облекчаване финансовото положение на гражданите. Основен акцент беше поставен на запорите, като се появяваха различни публикации гласящи, че няма да има запори на сметки в банките, както и спиране на запорите при съдебни изпълнители.

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. вече е факт, обнародван е в Държавен вестник бр. 28 от 2020г. от 23.03.2020г. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.  При внимателен прочит на така публикуваните текстове на закона обаче се установява, че текстовете не отговарят на общественото внушение за привилегии на длъжниците по отношение на наложените им  запори.

 Разпоредбата на чл. 5 от приетия закон касае именно изпълнителните действия. Добре е да се има предвид, че тя е в сила от деня на обнародването на закона – 23.03.2020г. Същата гласи, че не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. Така написан текстът на закона и при използване на лексическия способ на тълкуване на същия се установява, че законодателят има предвид, че не се налагат НОВИ запори върху вземания на длъжниците и съответно наличните им сметки в банки. Тъй като запорът е еднократно изпълнително действие, налага се веднъж, и се вдига веднъж посредством изпращане на съобщения, той се счита за еднократен акт. Наложеният запор е за целия размер на дълга, като въз основа на него се правят удръжки за частично погасяване на цялото задължение, които отговарят на изпратеното запорно съобщение по чл. 508 ал. 1 от ГПК. Веднъж вече наложен запорът върху банковата сметка е налице предпоставка за извършване на ежемесечни удръжки, които са действия по принудително изпълнение, прекъсващи погасителната давност, но не представляват ново действие по налагане на запор върху банковата сметка ежемесечно.

В така приетите текстове на закона няма разпоредба за спиране на принудителното изпълнение или спиране на удръжките от наложените запори за определен период от време, а единствено има забрана за налагане на нови запори, поради което лицата с вече наложени запори върху банковите сметки, преди обнародване на закона, няма да се ползват от новите мерки.  Веднъж наложен запорът, до неговото вдигане от съдебния изпълнител, ще продължи да съществува като принудително изпълнително действие и ще продължат да се правят ежемесечни удръжки върху секвестируемите вземания на длъжниците, както до преди обявяването на извънредното положение.

Единственото облекчение прието от законодателя в настоящата ситуация е, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.